— Във всеки случай много ми е приятно, че сте се научила да обичате зюмбюлите. Важно е да ти стане навик желанието да заобичаш, а податливостта на обучение е направо благословено качество у една млада дама. Приятен ли е методът на преподаване на сестра ми?

Влизането на генерала спести на Катрин неудобството да се опитва да отговаря. Неговите усмивки и комплименти издаваха отличното му настроение, ала лекият намек за сходството в предпочитанията към ранното ставане не й донесе душевен покой.

Когато седнаха на масата, Катрин бе дълбоко впечатлена от елегантния вид на чаения сервиз. По щастливо стечение на обстоятелствата се оказа, че го е избрал сам генералът, за когото бе блаженство Катрин да одобри вкуса му. Той изказа мнението си, че сервизът имал изящна и изчистена форма, заяви, че според него било добре да се насърчава английското производство, а тъй като той лично имал непридирчив вкус, чаят му се струвал еднакъв, независимо дали чашата е направена от глина, превърната в порцелан в Стафърдшър или пък в Дрезден, или Севър. Но този сервиз бил стар, купен бил преди две години. Оттогава насам производството доста се подобрило и при последното си отиване в Лондон генералът видял няколко прекрасни екземпляра. Само защото бил напълно лишен от суета в това отношение, не се изкушил да поръча нов комплект. Но се надявал, че не след дълго може би все пак ще му се удаде възможността да избере един сервиз, макар и не за себе си. Вероятно от всички присъстващи, единствено Катрин не разбра намека.

Веднага след закуска Хенри замина за Удстън, където неотложна работа щяла да го задържи два-три дни. Цялата група го придружи до преддверието, за да види как се качва на коня си, а веднага щом се върнаха в трапезарията, Катрин отиде до прозореца с надежда да зърне още веднъж фигурата му.

— Може да се каже, че това е голямо изпитание за душевната сила на брат ти — отбеляза генералът, като се обърна към Елинор. — Днес Удстън положително ще изглежда мрачен.

— Хубаво ли е това място? — запита Катрин.

— Какво би отговорила ти, Елинор? Кажи си мнението, защото дамите най-добре познават вкуса на другите дами, когато става дума за местности или пък за мъже. Мисля, че дори най-безразличният поглед би открил много достойнства в Удстън. Сред прекрасни поляни се издига къщата, обърната на югоизток. В същата посока гледа чудесната зеленчукова градина, опасана с каменни зидове. Аз лично построих този дом и го обзаведох преди около десет години, за да се ползува от моя син. Свещеническата длъжност, която той заема, мис Морланд, се предоставя от нашето семейство, и тъй като имотите в енорията са главно моя собственост, може да сте сигурна, че съм се постарал тя да дава нелоши приходи. Дори Хенри да не притежаваше други средства, освен дохода си като свещеник, той никак нямаше да е зле материално. Може би изглежда странно да имам само две по-малки деца и да съм сметнал, че е необходимо синът ми да упражнява някаква професия. Определено има моменти, когато на всички ни би било по-приятно той да е напълно свободен от служебни задължения. Не мисля, че ще ви направя горещи привърженички на моята кауза, млади дами, но баща ви, мис Морланд, положително ще се съгласи с мнението ми, че е целесъобразно всеки млад мъж да се занимава с нещо. Парите са нищо, не те са целта, а работата. Вижте, дори Фредерик, по-големият ми син, който вероятно ще наследи не по-малък поземлен имот от всеки друг в графството, има професия.

Последният му аргумент оказа точно онова внушително въздействие, което генералът бе желал. С мълчанието си дамата доказа несъкрушимостта му.

Предишната вечер бе подхвърлено, че трябва да покажат на Катрин къщата и сега генералът предложи сам той да й бъде водач. Тя се бе надявала да разгледа Абатството, придружена единствено от дъщеря му, но направеното предложение само по си обещаваше твърде много щастие във всички случаи, за да не бъде радостно прието. Та тя беше тук вече осемнадесет часа, а не бе видяла нищо повече от няколко стаи. Кутията с плетивото, току-що отворена без голям ентусиазъм, веднага беше весело захлопната и след минутка Катрин с готовност го последва. След като обиколели къщата, генералът обеща допълнителното удоволствие да я съпроводи из алеите с храсти от двете страни и градината. Катрин се поклони в знак на съгласие. А може би ще й бъде по-приятно да види най-напред тях? В момента времето било благоприятно за разходка, а не било никак сигурно дали дълго ще се задържи така през този сезон. Тя кое предпочитала? И в двата случая той бил на нейните услуги. Кое според дъщеря му съответствувало повече на желанията на хубавата й приятелка? Той като че ли можел да се досети. Да, определено той четял в очите на мис Морланд разумното желание да се възползва от ведрото време в момента. Та нима някога нейната преценка е била погрешна! Абатството нямало къде да избяга и вътре било винаги сухо. От само себе си се разбирало, че той отстъпва пред желанието й, отивал да си вземе шапката и след минута щял да ги съпроводи. Генералът напусна стаята, а Катрин с разочаровано и разстроено лице заговори как никак не й се иска той да ги извежда навън противно на собствените си предпочитания, подведен от невярната представа, че така й угажда. Мис Тилни, леко сконфузена, я спря с думите:

— Мисля, че ще бъде най-разумно да се възползваме от хубавата сутрин, преди времето да се е развалило. И не се чувствайте притеснена заради баща ми, той винаги се разхожда навън в тези часове на деня.

Катрин не знаеше какво да мисли. Защо мис Тилни бе толкова смутена? Възможно ли бе генералът да не желае да я развеждат из Абатството? Та той самият й го беше предложил. И не беше ли странно, че той винаги се разхожда толкова рано? Нито баща й, нито мистър Алън постъпваха така. Това определено бе доста досадно. Ех, ако Хенри беше с тях! А сега тя би могла да пропусне да забележи някой живописен кът, въпреки че се е изпречил пред очите й. Такива бяха мислите й, но Катрин ги запази за себе си и си сложи шапката, изпълнена със смирено недоволство.

Дамата бе поразена свръх своите очаквания от величествения изглед на Абатството, когато за първи път го видя от моравата. Цялото здание затваряше голям вътрешен двор и пред погледа й се извисяваха, за да им се възхищава, двете страни на четириъгълника с богатата си готическа украса. Останалата част бе скрита зад короните на стари дървета или буйни нови насаждения, а стръмните гористи склонове над Абатството, скътали го в пазвите си, бяха прекрасни дори в безлистния месец март. За Катрин гледката беше несравнима, а омаята й тъй силна, че без да чака да й подсказва някой по-добър познавач, тя смело изрече порой думи на удивление и възхвала. Генералът слушаше с благодарствено съгласие и създаваше впечатление, сякаш бе чакал този час, за да състави собствената си преценка за абатството Нортангър.

Следващият обект на възхищение трябваше да бъде зеленчуковата градина и той ги поведе към нея, прекосявайки края на парка.

Катрин не удържа смайването си, когато чу колко акра заема тази градина. Та тя беше два пъти по-голяма от тази на мистър Алън или на баща й, при това заедно с църковния двор и овощната градина. Струваше й се, че зидовете нямат брой и край, а сред тях се издигаше село от парници, в което сякаш работеше цяла енория. Генералът бе поласкан от изненадания поглед на Катрин, говорещ толкова ясно, колкото и думите, които той побърза да изтръгне от нея, че тя никога в живота се не е виждала подобна градина. Тогава той скромно призна, че без да е преследвал някакви амбиции или да се е старал специално, тази градина няма равна на себе си в цялото кралство. Ако имал хоби, това била тя. Той обичал градините. Въпреки че бил доста безразличен към въпросите на храненето, обичал хубавите плодове, е, ако не той, то приятелите и децата му. Много тревоги имал обаче с градина като тази. Дори при много внимателни грижи не могло понякога да се осигурят най-ценните плодове. Ананасите миналата година родили едва стотина плода. Генералът предположи, че и мистър Алън изпитва на гърба си тези неприятности.

— Не, ни най-малко. Мистър Алън не се интересува от градината и въобще не ходи там — отговори Катрин.

С победоносна усмивка на доволен от себе си човек генералът си пожела и той да може да постъпва така, защото никога не влизал в градината, без да се ядоса, че нещо в нея по един или друг начин не е така, както го бил намислил.

— Как е устроена парниковата редица30 на мистър Алън? — запита той, докато описваше как работят неговите парници, след като бяха влезли в един от тях.

— Мистър Алън има само един малък парник, в който мисис Алън държи цветята си през зимата, и там от време на време палят огън.

— Това се казва щастлив човек! — заяви генералът, а в погледа му се четеше доволно презрение.

След като я заведе до всеки кът и всеки зид в градината, докато Катрин съвсем се умори да гледа и се възхищава, той позволи на момичетата да се възползват от щастливата случайност, че се намират до изходна врата. После обаче изрази своето желание да види какво се е получило след някои неотдавнашни промени в градинската беседка и предложи, ако мис Морланд не се чувства изморена, да отидат дотам, което щяло да бъде приятно продължение на тяхната разходка.

— Но къде отиваш, Елинор? Защо избра тази студена и влажна пътека? Мис Морланд ще се измокри. Най-добре ще бъде да минем през парка.

— Толкова много обичам тази пътека — каза мис Тилни, — че винаги мисля за нея като за най-хубавия и най-късия път. Но може наистина да е влажна.

Това беше тясна криволичеща пътека сред гъста гора от стари бели борове. Катрин, поразена от мрачния й вид и водена от силното желание да се окаже сред нея, пристъпи напред — дори неодобрението на генерала не можа да я спре. Той схвана какво искаше тя и след като отново напразно изтъкна аргумента за нейното здраве, ставаше прекалено неучтиво да продължава да се противопоставя. Извини се обаче, че няма да ги придружи. Лъчите на слънцето не му били неприятни и щял да ги пресрещне по-нататък. Той се отдалечи и Катрин бе смаяна, когато откри колко облекчена се чувства в негово отсъствие. Смайването не навреди на облекчението, защото бе по-малко осезателно от него и Катрин започна да говори с непринудена веселост за сладката меланхолия, която вдъхва подобна гора.