— Никого, честна дума. А така ми се иска да познавах! От все сърце желая да имах много, много познати тук, тогава щях да ти намеря партньор. Толкова ще съм щастлива да потанцуваш. Я виж колко странно изглежда жената, която сега минава! Що за невероятна рокля е облякла! Толкова старомодна! Само я погледни отзад!

След известно време един от техните съседи им предложи чай, който бе приет с благодарност. Последва незначителен разговор със същия господин. През останалата част от вечерта никой не ги заговори. Накрая, след приключването на танците, мистър Алън ги откри и дойде при тях.

— Е, мис Морланд — веднага се обърна той към нея, — надявам се, че балът ви е харесал.

— Наистина много ми хареса — отговори Катрин, като напразно се опитваше да скрие широката си прозявка.

— Иска ми се тя да бе успяла да потанцува — каза жена му. — Иска ми се да можем да й намерим партньор. Тъкмо й казвах колко щях да се радвам, ако семейство Скинър бяха тук тази, а не миналата зима или ако семейство Пари бяха дошли, както веднъж споменаха. Тогава тя можеше да танцува с Джордж Пари. Толкова съжалявам, че Катрин нямаше партньор.

— Надявам се следващите вечери да имаме по-голям успех — бе утешението на мистър Алън.

Тъй като танците бяха свършили, множеството започна да се разотива и се освободи достатъчно място, за да могат оставащите посетители да се движат горе-долу спокойно. Настъпи моментът героинята, която все още не бе изиграла своята дълбоко впечатляваща роля в събитията на вечерта, да бъде забелязана и да предизвика възхищение. След всеки пет минути тълпата все повече намаляваше и се откриваха нови и нови възможности да блесне нейното очарование. Вече я видяха много млади мъже, останали до момента далече от нея. Никой обаче не бе обхванат от тръпка на възторжено учудване при вида й, из залата не премина настойчивият шепот на заинтересувалите се коя е тя, нито някой я нарече „божествена“. При все това, Катрин изглеждаше много добре и ако събралото се общество я бе видяло преди три години за първи път, би сметнало, че сега тя наистина изглежда изключително красива.

Всъщност, все пак я забелязаха, при това с известно възхищение. Самата тя чу как двама господа се произнесоха, че е хубаво момиче. Тези думи оказаха подобаващо въздействие и Катрин веднага реши, че вечерта е по-хубава, отколкото й се бе струвало дотогава. Скромната й суета бе задоволена. Тя се чувстваше по-благодарна на двамата млади мъже за тази простичка похвала, отколкото би била една истинска героиня за петнадесет сонета, написани в чест на нейната омайна хубост и тръгна към файтона, изпълнена с любов към целия свят и напълно доволна от получения дял обществено внимание.

Глава трета

Всяка нова сутрин носеше своите редовни задължения. Трябваше да се ходи по магазините, да се обиколи някоя нова част от града, да се посети Водната зала10, където те важно се разхождаха напред-назад цял час, докато оглеждаха всички и не говореха с никого. Мисис Алън продължаваше да желае повече от всичко да има много познати в Бат — повтаряше го всяка сутрин, когато получаваше поредното доказателство, че не познава абсолютно никого.

За щастие, дамите се появиха и в Долната увеселителна зала и там съдбата бе по-благосклонна към нашата героиня. Церемониалмайсторът й представи много изискан млад мъж — мистър Тилни — който щеше да бъде неин партньор. Той изглеждаше на около двадесет и четири-пет години, беше доста висок, имаше привлекателни черти и много умни и живи очи — с една дума, ако не напълно, то беше почти красавец. Държеше се внимателно и Катрин реши, че изключително й е провървяло. Докато танцуваха, нямаха възможност да разговарят, но когато седнаха да пият чай, тя установи, че той наистина е толкова приятен, колкото бе предположила. Думите му се лееха свободно и живо и на нея й бяха интересни игривостта и закачливостта в маниера му на изразяване, макар че не разбираше пълния им смисъл. Те побъбриха малко за неща, които обстановката около тях подсказваше, след което той изведнъж се обърна към нея със следните думи:

— Досега проявявах огромно нехайство, госпожице, към задълженията си да ви оказвам нужното внимание като ваш партньор. Още не съм ви попитал откога сте в Бат, идвала ли сте тук преди, ходила ли сте в Горната увеселителна зала, на театър и на концерт и изобщо как намирате града като цяло. Показах се много невнимателен, но сега ще ви бъде ли удобно да задоволите моето любопитство по тези въпроси. Ако желаете, започвам да питам веднага.

— Не е необходимо да си създавате подобни затруднения, господине.

— Уверявам ви, това не е никакво затруднение, за мене, госпожице. — Чертите му замръзнаха в изкуствена усмивка и с театрално разнежен глас и глуповат вид той продължи: — Откога сте в Бат, госпожице?

— От около седмица, господине — отвърна Катрин, като се опитваше да не се разсмее.

— Сериозно! — с престорено удивление възкликна мистър Тилни.

— Защо се учудвате, господине?

— Защо ли, наистина — отговори той с естествения си глас. — Редно е да реагирам така, сякаш вашият отговор е събудил някакви чувства у мен, а изненада се изобразява по-лесно и не е по-безоснователна от всяка друга емоция. Нека да продължим. Никога ли преди не сте идвала тук, госпожице?

— Никога, господине.

— Невероятно! Удостоихте ли с присъствието си Горната увеселителна зала?

— Да, господине, бях там в понеделник.

— Ходихте ли на театър?

— Да, господине, гледах една пиеса във вторник.

— А на концерт?

— Да, господине, в сряда.

— А добро ли е общото ви впечатление от Бат?

— Да, много ми харесва.

— Сега ще ви се усмихна глупаво за последен път и вече можем да бъдем отново естествени.

Катрин извърна глава, защото не беше сигурна дали е учтиво да се засмее.

— Разбирам какво мислите за мене — каза мрачно той, — ще изглеждам доста жалък в дневника ви утре.

В дневника ми?!

— Да, и знам точно какво ще напишете: „Петък. Посетих Долната увеселителна зала. Носех муселинената си рокля с бродирани клончета и синя гарнитура и семплите черни обувки, в които изглеждах доста добре. Странно защо бях тормозена от някакъв съмнителен полупобъркан мъж, който ме караше да танцувам с него и ме разстрои с глупостите си“.

— Изобщо няма да напиша такова нещо.

— А да ви кажа ли какво трябва да напишете?

— Ще ви бъда особено признателна.

— „Танцувах с един много приятен млад мъж, който ми бе представен от мистър Кинг. Дълго разговарях с него — той изглежда невероятно умен. Надявам се да имам възможност да го опозная по-добре“. Това, госпожице, бих искал да напишете.

— Добре, но представете си, че не водя дневник.

— Вие си представете, че не седите в тази стая и аз не съм до вас. Ние сме тук, може ли да се съмнявате в това? Да не си водите дневник! А как без дневник отсъствуващите ви братовчедки ще разберат с какво е запълнен животът ви в Бат? Как ще разкажете подробно за ежедневните любезности и комплименти към вас, ако не ги записвате всяка вечер? Как ще запомните кога каква рокля сте носила, какъв е бил цветът на лицето ви в конкретния момент и как е била накъдрена косата ви, за да разказвате за тях, без да пропускате нищо, ако не се обръщате за помощ към дневника си? Мила госпожице, не съм толкова неосведомен за привичките на младите дами, колкото ви се иска да вярвате. Този хубав навик да се записва всичко в дневник допринася до голяма степен за изработването на гладък стил на писане, с който дамите обикновено толкова се славят. Всеки признава, че талантът да се пишат увлекателни писма се среща често у жените. Може би донякъде пръст има природата, но съм убеден, че в тази насока основно помага практиката да се води дневник.

— Понякога съм си мислила — каза неуверено Катрин — дали наистина жените пишат писма по-добре от мъжете. Искам да кажа, че според мене превъзходството невинаги е на наша страна.

— Доколкото съм имал възможност да преценя, струва ми се, че обикновено стилът на писане на писма при жените е безупречен, с изключение на три подробности.

— И кои са те?

— Липса на каквато и да е конкретна тема, пълно пренебрежение към необходимостта да поставят точки и в много случаи непознаване на граматиката.

— За Бога! Съвсем не трябваше да се притеснявам, когато отхвърлих комплимента ви! Вие нямате много високо мнение за нас.

— Бих формулирал като общо правило, че жените пишат по-хубави писма от мъжете толкова, колкото и изпълняват дуети или рисуват пейзажи по-добре. Майсторството във всяко умение, което се основава на добрия вкус, е доста справедливо разпределено между двата пола.

Тук ги прекъсна мисис Алън.

— Скъпа Катрин — обърна се към нея тя, — моля те, извади тази карфица от ръкава ми. Страхувам се, че вече го е продупчила, за което ще ми бъде много мъчно, защото това е една от любимите ми рокли, макар платът да струваше само девет шилинга ярда.

— Точно толкова бих предположил, госпожо — обади се мистър Тилни, като разглеждаше муселина.

Вие разбирате ли от муселин, господине?

— Доста. Винаги сам купувам вратовръзките си и минавам за добър познавач. Моята сестра също често ми се доверява да избирам новите й рокли. Завчера направих за нея подобна покупка и всяка дама, която я видя, обяви, че сделката е била изключително сполучлива. Платих само пет шилинга на ярд, а материята бе истински индийски муселин.