И тя си тръгна.

Въпреки цялата си галантност, той не бе в състояние да я задържи повече. В характера му нямаше нищо, което да я накара да се забави още, при положение, че имаше да съобщава голяма новина и да се приготви за важно гостуване. И така, тя забързано си тръгна, а той остана твърдо убеден, че я е ухажвал най-изкусно и тя съвсем явно го е насърчила.

Вълнението, което Катрин беше изпитала най-напред, когато научи за годежа на брат си, я караше да очаква забележителното събитие да предизвика силни чувства у мистър и мисис Алън. Ала колко дълбоко бе разочарована! Оказа се, че двамата са предвидили още при пристигането на брат й важното събитие, което тя обяви след много встъпителни фрази. Те пожелаха щастие на младите хора, мистър Алън отбеляза, че Изабела е много красива, а мисис Алън — че тя има голям късмет и това беше целият израз на техните чувства. Катрин беше силно изненадана от това равнодушие. Все пак, когато разкри тайната, че Джеймс е заминал за Фулъртън предния ден, у мисис Алън се пробудиха някакви емоции. При тази новина тя не можа да запази невъзмутимо спокойствие и неведнъж повтори колко съжалява, че заминаването е трябвало да остане скрито, колко хубаво би било, ако бе знаела за намерението на младия Морланд и колко би й се искало да го види, преди да отпътува, за да може, естествено, да го помоли за услугата да предаде най-сърдечни поздрави на бащата и майката на Катрин и искрени почитания на цялото семейство Скинър.

Глава шестнадесета

Катрин бе очаквала да изпита някакво безкрайно и неповторимо удоволствие от гостуването си на Милсъм Стрийт, а това предопредели неизбежното й разочарование. Да, наистина, генерал Тилни я посрещна изключително любезно, дъщеря му бе много гостоприемна домакиня, а и Хенри си беше у дома и на обяда не присъстваха чужди хора. И все пак вкъщи Катрин установи, без да анализира дълго чувствата си, че посещението не й е донесло онова щастие, за което предварително се бе настроила. Мис Тилни сякаш се бе отчуждила от нея, вместо общуването този ден да задълбочи познанството им. Хенри Тилни се бе оказал като никога мълчалив и сдържан, вместо да разкрие себе си в още по-благоприятна светлина в непринудеността на домашната обстановка. И накрая, независимо от подчертано любезното отношение на баща им към нея, независимо от отправените благодарности, покани и комплименти, тя бе изпитала облекчение, когато си бе тръгнала и се бе освободила от присъствието му. Катрин се затрудняваше да си обясни всичко това. Невъзможно беше грешката да е у генерал Тилни. Нямаше никакво съмнение, че той е изключително мил и добросърдечен, направо очарователен мъж във всяко едно отношение, та нали бе висок, красив и, най-важното, баща на Хенри. Най-малко той можеше да бъде винен, че децата му нямаха настроение, а на нея самата не й бе весело в неговата компания. На Катрин не й оставаше друго, освен да се надява, че първото е било чиста случайност, второто пък отдаваше единствено на собствената си глупост. Съвсем иначе изтълкува случилото се Изабела, след като изслуша подробния разказ за нейното гостуване. Гордостта била причината за всичко, само гордостта, достигаща до непростимо високомерие и надменност — нищо друго! Тя отдавна подозирала, че това семейство се държи много самонадеяно и думите на Катрин го потвърждавали. Никога в живота си не била чувала някой да се държи по-дръзко от мис Тилни. Да пренебрегне задълженията си на домакиня, като не прояви елементарно добро възпитание! Да се държи така високомерно с гостенката си! Почти да не й проговори!

— Не, не, Изабела, не беше чак толкова лошо. Нямаше високомерие у нея, напротив, държа се много любезно.

— Хайде, не я защитавай! Да не говорим пък за брат й, който се показваше толкова привързан към тебе! Милостиви небеса! Е, чувствата на някои хора са неразбираеми! Той почти не те е погледнал през целия ден, нали така излиза?

— Не искам да кажа това. Просто сякаш не бе в настроение.

— Това е направо възмутително! От всичко на света най-много ме отвращава непостоянството! Позволявам си да те помоля най-настойчиво, скъпа моя Катрин, повече да не мислиш за него. Той направо е недостоен за тебе.

— Недостоен за мене? Та аз не смятам, че той изобщо ми обръща някакво внимание.

— Точно това казвам и аз, той изобщо не ти обръща внимание. Какво непостоянство! Ах, колко по-различни са твоят и моят брат! Твърдо съм убедена, че Джон има най-вярното сърце.

— Що се отнася до генерал Тилни, обаче, уверявам те, че не можеш да си представиш по-голяма любезност и внимание от тези, които той прояви към мене. Сякаш единствената му грижа бе да ме забавлява и да ме накара да се чувствам щастлива.

— О, за него не съм чувала нищо лошо. Нямам основания да подозирам, че той е горделив. Според мене е истински джентълмен. Джон има много добро мнение за него, а преценката на Джон…

— Ще изчакам да видя как ще се държат с мене тази вечер. Уговорихме се да се срещнем с тях в увеселителните зали.

— А аз трябва ли да идвам?

— Нямаш ли такова намерение? Мислех, че сме се уговорили.

— Е, щом толкова настояваш, не мога да ти откажа. Само не изисквай от мене да бъда занимателна компаньонка, защото сърцето ми ще е на четиридесет мили от тук, както добре знаеш. Що се отнася до това да танцувам, умолявам те да не споменаваш подобно нещо — и дума не може да става. Предполагам, че Чарлс Ходжис ще ми досажда до смърт, но аз съвсем остро ще го отрежа. Обзалагам се, че ще се досети за причината, а точно това искам да избягна, затова ще настоявам да си запази предположенията за себе си.

Мнението на Изабела за семейство Тилни не повлия на приятелката й. Катрин бе убедена, че не бе имало и следа от надменност в обноските на брата или сестрата, нито пък вярваше, че в сърцата им може да се таи горделивост. Вечерта я възнагради за тази й увереност. Също като преди тя срещна сърдечност у сестрата и внимание от страна на брата — мис Тилни се стараеше да не се отделя от нея, а Хенри я покани да танцуват.

След като предишния ден на Милсъм Стрийт бе чула, че едва ли не всеки час очакват пристигането на по-големия брат, капитан Тилни, не й беше трудно да отгатне кой е този контешки облечен, красив млад мъж, когото никога преди не бе виждала, а сега явно принадлежеше към тяхната компания. Катрин го наблюдаваше с огромно възхищение и дори предполагаше, че някои хора вероятно го намират за по-хубав от брат му, макар че в нейните очи новодошлият изглеждаше по-самонадеян и изразът на лицето му не бе толкова предразполагащ. Вкусът и маниерите му определено отстъпваха, и то не малко, на тези на Хенри. Катрин чу как той не само се възпротиви на всякаква мисъл да танцува, но и открито се присмя на брат си, който за себе си не отхвърляше тази възможност. От това последно обстоятелство може да се предположи, че каквото и мнение да имаше нашата героиня за по-големия Тилни, той самият не бе особено опасно възхитен от нея. Нямаше вероятност да се породи вражда между братята или дамата да бъде упорито преследвана. По-големият Тилни в никакъв случай не би могъл да бъде подстрекателят на тримата загърнати в плащовете си злодеи, които по-късно насила щяха да я вкарат в пътническа карета с четири коня и да я отвлекат нанякъде с бясна скорост. Междувременно, Катрин, без да се измъчва от предчувствия за подобно злощастие или други лоши опасения, освен че танците могат да се окажат с малко фигури и да свършат бързо, се радваше на щастието си, както винаги, когато беше с Хенри Тилни. С искрящи очи попиваше всяка негова дума и под впечатление на неговата неотразимост, самата ставаше неотразима.

След края на първия танц капитан Тилни отново се приближи до тях и за голямо неудоволствие на Катрин дръпна брат си настрана. Те се оттеглиха, като нещо си шепнеха, и макар нейната деликатна чувствителност да не я хвърли незабавно в тревога с извода, че капитан Тилни навярно е чул някоя злостна клевета за нея и е побързал да я съобщи на брат си с надеждата да ги раздели навеки, тя все пак изпита доста тревожно чувство, когато загуби от поглед партньора си. Катрин остана в това напрегнато състояние цели пет минути, които тъкмо бяха започнали да й се струват дълъг четвърт час, когато двамата се завърнаха и нещата се изясниха. Хенри поиска да узнае мнението й дали нейната приятелка, мис Торп, ще има нещо против да потанцува, тъй като брат му би бил много щастлив да й бъде представен. Без да се колебае, Катрин отговори, че мис Торп няма никакво намерение да танцува. Жестокият отговор бе предаден на другия брат, който незабавно се отдалечи.

— Зная, че брат ви няма да се огорчи — каза тя, — защото преди го чух да казва, че ненавижда танците. Все пак неговото внимание показва голямата му доброта. Видял е, предполагам, че Изабела все още седи на мястото си и е помислил, че сигурно й липсва партньор. Само че той просто се е заблудил, тъй като тя за нищо на света не желае да танцува.

Хенри се усмихна и забеляза:

— Колко малко затруднения ви създава разгадаването на мотивите за действията на другите хора.

— Защо? Какво искате да кажете?

— Вие не се питате какво би могло да впечатли даден човек и кое най-сигурно би го подбудило да действува, като се имат предвид възрастта, положението и вероятните му житейски навици. Вие мислите какво би впечатлило вас, какви биха били вашите подбуди да постъпите по този начин.

Не ви разбирам.

— В такъв случай се намираме в много неравностойно положение, защото аз ви разбирам отлично.

— Мене? Да, вярно, аз не мога да се изразявам достатъчно добре, за да бъда неразбираема.