— Знам, че ги ненавиждате, но не това беше въпросът ми. Не смятате ли, че прави странно впечатление млади дами често да се возят в карети редом с млади господа, които дори не са им роднини?

— Да, мили, наистина много странно впечатление. Никак не би ми било приятно да видя подобно нещо.

— Мила госпожо! — възкликна Катрин. — Тогава защо не ми казахте по-рано! Та ако знаех, че е неприлично, изобщо не бих излизала с мистър Торп. Винаги съм се надявала, че ще ми кажете, когато смятате, че правя нещо нередно.

— Наистина ще ти кажа, мила, можеш да разчиташ на мене. Както обещах на мисис Морланд на раздяла, винаги ще се старая да полагам най-големи грижи за тебе. Но човек не трябва много да придиря. Младите хора са си млади хора, добрата ти майка сама го казва. Знаеш, че в началото, току-що бяхме пристигнали, бях против да купуваш онзи муселин на клончета, но ти не ме послуша. Младите хора не обичат постоянно да ги спират.

— Но сега става въпрос за нещо наистина сериозно и не мисля, че би ви било трудно да ме убедите.

— Дотук не се е случило нищо лошо — каза мистър Алън. — Само бих ви посъветвал, скъпа, повече да не излизате с мистър Торп.

— Точно това се готвех да кажа и аз — добави жена му.

Успокоена за себе си, Катрин се тревожеше за Изабела. След кратък размисъл запита мистър Алън дали ще бъде уместно и учтиво от нейна страна да напише писмо на мис Торп и да й обясни, че с тези излети нарушават приличието, за което очевидно тя не подозира, както доскоро не подозираше и самата Катрин.

В противен случай Изабела сигурно ще замине на следващия ден за Клифтън, независимо от случилото се. Мистър Алън обаче я разубеди:

— По-добре не й се бъркайте, мила, тя е достатъчно голяма, за да знае какво прави, а ако не знае, има майка, която да я съветва. Несъмнено, мисис Торп прекалено много й угажда, но вие по-добре не се намесвайте. Тя и вашият брат са решили да отидат и само ще си навлечете лоши чувства от тяхна страна.

Катрин се подчини. Мъчно й беше да мисли, че Изабела нямаше да постъпи правилно, но в същото време одобрението на собственото й поведение от мистър Алън я изпълваше с голямо облекчение. Истински се радваше, че съветът му я бе спасил от опасността да направи грешка. Избавлението й от ходенето в Клифтън се оказа истинско спасение, защото какво биха си помислили Тилни, ако тя бе нарушила даденото им обещание заради нещо непристойно? Ако бе нарушила веднъж приличието, само за да получи възможност да го наруши втори път?

Глава четиринадесета

На следващата сутрин времето беше хубаво и Катрин почти очакваше ново нападение от страна на приготвилата се за Клифтън компания. Тя не се страхуваше, защото имаше поддръжката на мистър Алън, но с удоволствие би си спестила воденето на борба, в която боли дори от победата. Зарадва се от сърце, когато нито ги чу, нито ги видя. Тилни дойдоха да я вземат в определеното време и след като не се появиха нови трудности, внезапни спомени за стари обещания, неочаквани задължения или нахални нахлувания, които да объркат плановете им, моята героиня по най-неестествен начин бе готова да осъществи срещата си, при това не с друг, а със самия герой. Те решиха да се поразходят към Бийчън Клиф, благородно възвисяващия се хълм, чиито разкошна зеленина и надвиснали надолу дървета го правят поразителна гледка от всяко по-открито място в Бат.

— Винаги, когато го видя, се сещам за Южна Франция — каза Катрин, докато се разхождаха покрай брега на реката.

— Значи, вие сте били в чужбина? — малко изненадан запита Хенри.

— О, не. Имах предвид само това, което съм чела. Този хълм постоянно ми напомня за страната, в която пътешестват Емили и баща й в „Мистериите на Удолфо“. Предполагам, че вие никога не четете романи.

— Защо не?

— Защото не са достатъчно умни за вас. Господата четат по-хубави книги.

— Всеки човек, независимо дали е мъж, или жена, ако не изпитва удоволствие от хубавия роман, положително е непоносим глупак. Чел съм всички книги на мисис Радклиф, повечето от тях с голямо удоволствие. Когато започнах „Мистериите на Удолфо“, не можах да се откъсна. Спомням си, че я свърших за два дни, а косата ми беше постоянно настръхнала.

— Да — добави мис Тилни, — и аз си спомням, че ти обеща да ми я четеш на глас, а когато се наложи да изляза само за пет минути, за да отговоря на една бележка, вместо да ме изчакаш, ти отнесе книгата в алеята Хърмитидж Уок и аз бях принудена да чакам, докато я свършиш.

— Благодаря ти, Елинор, ти свидетелствува най-достойно в моя полза. Виждате, мис Морланд, колко неоснователни са вашите подозрения. Такъв бях аз, нетърпелив да прочета какво става по-нататък, отказах да изчакам сестра си дори пет минути, наруших обещанието си да й чета на глас и я държах в напрегнато очакване на най-интересното място, като избягах с книгата, която беше, забележете, лично нейна собствена. Гордея се, когато сега се сещам за станалото и мисля, че то сигурно ще затвърди доброто ви мнение за мене.

— Наистина ми бе приятно да чуя такова изказване от вас и повече няма да се срамувам, че самата аз харесвам „Удолфо“. Но действително преди си мислех, че младите мъже изумително презират романите.

— Действително е изумително. Има място за изумление, ако е така, защото мъжете четат не по-малко от жените. Самият аз съм прочел стотици и стотици романи. Не си въобразявайте, че може да се съревновавате с мене по познаване на Джулии и Луизи. Ако се впуснем в подробности и започнем с безкрайни въпроси от рода на „Чела ли сте това?“ и „Чел ли сте онова?“, скоро ще ви оставя толкова далече зад себе си, колкото, как да се изразя, търся подходящо сравнение, вашата приятелка Емили — бедния Валанкурт, когато заминава с леля си за Италия24. Помислете колко години преднина имам пред вас! Започнал съм да уча в Оксфорд, когато вие сте била добро малко момиченце, което е учело буквите, като ги е бродирало вкъщи.

— Боя се, че не съм била много добро момиченце. Но не мислите ли, че „Удолфо“ е най-хубавата книга на света?

— Най-хубавата? Предполагам, искате да кажете най-добрата на вид. Това зависи от подвързията.

— Хенри — намеси се мис Тилни, — много си дързък. Мис Морланд, той се отнася към вас по същия начин, както към сестра си. Непрекъснато ме обвинява, че се изразявам неточно, а сега си позволява тази волност спрямо вас. Думата „най-хубава“, както я употребихте вие, не го удовлетворява, затова се постарайте да я замените с друга, иначе по време на цялата разходка ще ни заливат цитати от Джонсън и Блеър25.

— Уверявам ви — възкликна Катрин, — че не исках да кажа нищо лошо. Книгата е хубава и защо да не я нарека така?

— Вярно — каза Хенри, — днес денят е много хубав, и нашата разходка е много хубава, а вие двете сте две много хубави млади дами. О, това е наистина една много хубава дума — става за всички случаи. Първоначално са я използували, за да изразят понятия като „добър на вид“, „уместен“, „благ“ и „изящен“. Хората са имали хубави дрехи, изпитвали са хубави чувства и са правели хубав избор. Сега обаче всичко похвално, за каквото пожелаете, е събрано в тази единствена дума.

— Докато всъщност — възкликна сестра му, — тя трябва да се използува само по отношение на тебе, без да се влага никакъв похвален смисъл. Ти си по-хубав, отколкото мъдър. Хайде, мис Морланд, да го оставим да размишлява върху нашите недостатъци с най-правилно подбрани думи, докато ние хвалим „Удолфо“ с каквито фрази ни харесва. Това е много интересна творба. Вие обичате ли този вид четиво?

— Откровено казано, не харесвам много останалите.

— Наистина ли?

— Исках да кажа, че понякога чета поезия или пиеси и неща от този род, не избягвам и пътеписите. Но не може да ме заинтересува историята, истинската сериозна история. На вас харесва ли ви?

— Да, аз обичам историята.

— Бих искала и аз да я обичам. Чета по малко от задължение, но всичко, което научавам, или ме огорчава, или ме уморява. На всяка страница разпри между папи и крале, войни и чумни епидемии, мъжете до един са некадърни, а жени почти няма. Направо е досадно. Все пак често си мисля, че е странна тази скука, защото голяма част от всичко това сигурно е съчинено. Словата, които се влагат в устата на героите, мислите и кроежите им навярно са предимно измислица, а точно измислицата ми доставя най-голямо удоволствие в другите книги.

— Вие мислите — каза мис Тилни, — че историците не могат да използуват добре полета на фантазията си. Те показват въображение, без да будят интерес. Аз обичам историята и никак не ми пречи да възприемам измислицата редом с истината. За основните факти историците разполагат с източници на познание — по-стари исторически описания и летописи, на които според мене може да се вярва точно толкова, колкото и на всичко останало, което не става пред очите ни. Що се отнася до дребното разкрасяване, за което вие говорите, то си е само разкрасяване и аз го харесвам в това му качество. Ако едно слово е красноречиво, чета го с удоволствие, независимо кой го е измислил. Може би даже възприемам с по-голямо удоволствие съчиненото от мистър Хюм или мистър Робъртсън26, отколкото истинските думи на Карактак, Агрикола или Алфред Велики.

— Вие обичате историята! Също като мистър Алън и баща ми. Двама от братята ми също проявяват интерес към нея. Забележително много хора в моя тесен кръг от приятели. В такъв случай няма повече да съжалявам авторите на исторически съчинения. Щом хората обичат да четат техните книги, всичко е наред. Струваше ми се жестока съдба да влагаш толкова усилия в писането на дебели томове, които, както преди си мислех, никой не би отворил с желание, да се трудиш така непосилно, само за да изтезаваш малките момчета и момичета. И макар да зная, че всичко това е много хубаво и необходимо, често съм се чудила на смелостта на този, който сяда специално да пише исторически съчинения.