— Колко добре танцува вашият брат! — простодушно възкликна Катрин в края на разговора им, което едновременно учуди и развесели нейната събеседница.

— Хенри! — тя повтори с усмивка. — Да, той танцува много добре.

— Сигурно му се е сторило много странно, че отказах да танцувам с него по-миналата вечер. Но наистина, още сутринта мистър Торп ме бе поканил на танц. — Мис Тилни само кимна с глава. — Не може да си представите колко изненадана бях да го видя отново. Бях убедена, че си е заминал окончателно.

— Когато Хенри е имал удоволствието да ви види предишния път, той беше дошъл само за няколко дни, колкото да наеме квартира за нас.

— Не съм и помисляла за това и след като не го видях никъде, реших, че е отпътувал. Младата дама, с която той танцува в понеделник, не се ли казва мис Смит?

— Да, тя е позната на мисис Хюз.

— Мисля, че беше много щастлива да може да потанцува. Намирате ли я хубава?

— Не особено.

— Предполагам, че той никога не посещава Водната зала.

— Понякога я посещава, но тази сутрин отиде на езда с баща ни.

Към тях се присъедини мисис Хюз и попита мис Тилни дали е готова да тръгват.

— Надявам се, че скоро ще имам удоволствието да ви видя пак — каза Катрин. — Ще присъствате ли на бала с котильоните утре?

— Може би…, да, мисля, че ще дойдем.

— Радвам се, защото ние всички ще бъдем там.

На тази любезност бе отговорено както подобава и двете се разделиха. Мис Тилни вече се досещаше за чувствата на новата си позната, която не осъзнаваше ни най-малко, че ги е издала.

Катрин се прибра вкъщи много щастлива. Предобедът бе удовлетворил всичките й желания и сега нейните очаквания и бъдещи радости се насочваха към следващата вечер. Главната й грижа беше каква рокля и шапка да избере за случая. В този случай Катрин не може да бъде оправдана. Дрехата, сама по себе си, винаги е представлявала повърхностно достойнство и прекаленото внимание към нея често опорочава преследваната цел. Катрин го знаеше много добре, защото пралеля й й беше изнесла лекция по този въпрос предишната Коледа, но въпреки това тя лежа будна десет минути през нощта в сряда, като се колебаеше дали да избере муселина на точки или бродирания муселин и единствено недостигът от време й попречи да си купи нова рокля за вечерта. Това би издало сериозна, макар и често срещана неспособност да се преценява правилно ситуацията. От тази грешка би могъл да я предпази по-скоро някой от другия, а не от собствения й пол, може би брат, а не леля, защото само един мъж знае колко безразлични са мъжете към новите рокли. Много дами ще се почувстват дълбоко оскърбени, ако разберат колко малко сърцето на мъжа се влияе от скъпия нов тоалет, колко незначително му въздейства качеството на муселина и колко е невъзприемчиво то към точки, клончета, ефирност и тюл. Жената се гизди единствено за собствено удоволствие. Елегантността й няма да накара никой мъж да я хареса повече и никоя жена да се отнася към нея с по-добро чувство. Спретнатостта и съобразяването с модата са достатъчни за мъжете, а известна занемареност или неуместно подбрана дреха най-много биха зарадвали другите жени. Но, за щастие, подобни сериозни размисли не смущаваха спокойствието на Катрин.

Тя влезе в увеселителните зали в четвъртък с много по-различни чувства от онези, които я изпълваха в понеделник. Тогава ликуваше от поканата за танц на Торп, а сега най-много се опасяваше, да не би да я види и покани отново. Колкото и невероятно и смело да й се струваше да очаква трета покана от мистър Тилни, нейните желания, надежди и планове се въртяха единствено около възможността да танцува с него. Всяка млада дама може да прояви съчувствие към моята героиня в този решаващ момент, защото все някога в живота си е изпитала подобно вълнение. Всички познават реалния или въображаем страх, че онзи, когото желаят да избегнат, ще ги преследва, както и тревожното очакване дали ще привлекат вниманието на човека, комуто искат да се харесат. Мъките на Катрин започнаха, когато към тях се присъедини семейство Торп. Тя не можеше да си намери място и ако Джон тръгнеше към нея се стараеше да се скрие от погледа му или се преструваше, че не го чува, когато й говореше. Котильоните свършиха, започнаха английските танци, а семейство Тилни не се виждаха.

— Не се плаши, скъпа Катрин — прошепна Изабела, — но аз наистина смятам отново да танцувам с брат ти. Признавам, че това е безумно възмутително. Казах му, че трябва да се засрами от себе си. И вие с Джон трябва да дойдете за подкрепа. Побързай, мое съкровище, и ела при нас. Джон току-що отиде някъде, но ще се върне след минута.

Катрин нямаше нито време, нито желание да отговори. Другите заминаха, Джон Торп все още беше наблизо и тя реши, че е загубена. Все пак, за да не изглежда, че го наблюдава или очаква, тя вторачено се взираше във ветрилото си. Едва успя да се самоосъди заради глупостта си да предположи, че в тази навалица биха могли да срещнат семейство Тилни, докато все още балът не е приключил, когато изведнъж я поздравиха и поканиха на танц. Пред нея бе самият мистър Тилни. Лесно можем да си представим искрящите й очи и благодарния жест в отговор на предложението, както и блаженото пърхане на сърцето й, докато вървеше редом с него към групата на танцуващите. Да избяга и то на косъм, както смяташе, от Джон Торп, след което веднага, щом приближи до нея, да я покани самият мистър Тилни, сякаш я беше търсил нарочно — животът не можеше да й донесе по-голямо щастие.

Едва успяха да си намерят място, където да танцуват по-спокойно, когато вниманието й бе привлечено от Джон Торп, застанал зад нея.

— Ехей, мис Морланд — каза той. — Какво означава това? Мислех си, че ще танцуваме заедно.

— Учудвам се, че мислите така, защото изобщо не сте ме канили.

— И таз добра! Поканих ви веднага, щом влязох в залата и се канех да повторя поканата, но докато се обърна, вие бяхте изчезнали. Това е долен, мръсен номер! Дойдох единствено да танцувам точно с вас и съм твърдо убеден, че дадохте съгласието си още в понеделник. Ето, спомням си, поканих ви, докато чакахте във фоайето за наметката си. Казал съм на всичките си познати, че ще танцувам с най-хубавото момиче в залата и сега, като ви видят с друг, ще ме съсипят от подигравки.

— О, не, след такова описание никога няма да предположат, че мене сте имали предвид.

— За Бога, в такъв случай ще ги изритам от залата, защото са пълни глупаци. Та кой е оня там с вас? — Катрин удовлетвори любопитството му.

— Тилни — повтори той. — Хм, не го познавам. Мъж с хубава фигура, добре сложен. Трябва ли му кон? Тук един приятел, Сам Флечър, продава кон, който би се харесал всеки и му иска само четиридесет гвинеи. Страхотно красиво животно за впряг. Самият аз сто пъти се колебах дали да не го взема за себе си, защото един от принципите ми е видя ли хубав кон, непременно да го купя, само че този не отговаря на сегашните ми нужди — няма да мога да го използвам за езда в полето. Не бих пожалил никакви пари за един наистина добър кон за лов. Имам вече три такива — най-добрите, които някой някога е яздил. Не бих ги продал и за осемстотин гвинеи. Флечър и аз възнамеряваме да наемем къща в Лестършър за следващия ловен сезон. Дяволски неудобно е да се живее в странноприемница.

Това бе последното изречение, с което Торп успя да измъчи търпението на Катрин, преди да бъде отнесен от неудържимия напор на дългата редица преминаващи дами. Сега вече партньорът й се приближи и отбеляза:

— Този господин щеше да ме изкара от търпение, ако бе останал с вас още половин минута. Няма никакво право да ми отнема вниманието на моята партньорка. Ние сме сключили договор да ни е приятно един с друг в продължение на една вечер и цялата ни благосклонност принадлежи единствено на другия от нас за посочения срок. Не е възможно някой да отклони вниманието на единия, без да накърни правата на другия. Смятам, че английският танц символизира женитбата. Верността и доброто отношение са основни задължения и в двата случая. Онези мъже, които не желаят да танцуват или да се женят няма какво да правят при партньорките или съпругите на ближните си.

— Но това са толкова различни неща!

— … че между тях, според вас, не може да се прави никакво сравнение.

— Разбира се, че не може. Когато се женят, хората повече никога не се разделят, вървят по общ път и градят общ дом. Когато танцуват, те само прекарват половин час един срещу друг в някоя дълга зала.

— Значи, това е вашето определение за брака и танца. Ако ги разглеждаме в тази светлина, действително между тях няма кой знае каква прилика. Все пак, мисля, че бих могъл да ви ги представя и под друг ъгъл. Ще се съгласите, че и в двата случая мъжът има предимството да избира, а жената — само възможността да откаже, и в двата случая е налице обвързаност между мъжа и жената, създадена за благото и на двамата и щом веднъж са я приели, те принадлежат изключително един на друг до момента на разтрогването й. Дълг и на двамата е да се стараят да не дават повод другият да желае да приеме нечие чуждо предложение. В интерес и на двамата е да не позволяват на въображението си да залита към съвършенствата на ближните им или да си представя колко по-приятно би било да са с друг. С това съгласна ли сте?

— Да, не споря, че както го излагате, всичко звучи много добре, но все пак нещата са много различни. Изобщо не мога да ги поставя на едно и също равнище или да си помисля, че са свързани с еднакви задължения.

— В едно отношение определено съществува различие. В брака от мъжа се изисква да издържа жената, от жената — да поддържа дома приятен. Той доставя средствата, тя се усмихва. В танца задълженията им се обръщат — от него се очаква да бъде любезен и сговорчив, а от нея — да осигурява ветрилото и парфюма. Това, предполагам, е различието в задълженията, което ви е впечатлило дотолкова, че да не допускате сравнение между двете състояния на нещата.